„ЗАВОЕВАТЕЛЯМ”
Василий Андреевич Жуковский (1783-1852 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ЗАВОЕВАТЕЛИТЕ
Къде са властниците, сяли
опустошение и страх?
Лицата страшни, смърт раздали,
смириха се в гробовна прах!
Светът надменните забравя,
следите времето заравя,
всевластни титли тънат в крах
и чезнат думите: без тях!
Ударения
НА ЗАВОЕВАТЕЛИТЕ
Къде́ са вла́стниците, ся́ли
опустоше́ние и стра́х?
Лица́та стра́шни, смъ́рт разда́ли,
смири́ха се в гробо́вна пра́х!
Светъ́т надме́нните забра́вя,
следи́те вре́мето зара́вя,
всевла́стни ти́тли тъ́нат в кра́х
и че́знат ду́мите: без тя́х!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Жуковский
ЗАВОЕВАТЕЛЯМ
Где всемогущие владыки,
Опустошители земли?
Их повелительные лики
Смирились в гробовой пыли!
И мир надменных забывает,
И время с их гробов стирает
Последний титул их и след,
Слова ничтожные: их нет!
1814 г.
---------------
Руският поет, преводач и литературен критик Василий Жуковски (Василий Андреевич Жуковский) е роден на 29 януари/9 февруари 1783 г. в с. Мишенско, Тулска губерния. При нашествието на Наполеон през 1812 г. поетът е в редовете на опълчението в битката под Бородино. Започнал да твори като сантименталист („Сельское кладбище”, 1802 г.), той бързо става един от създателите на руския романтизъм. Поезията му е наситена с меланхолични мечтания и романтично преосмислени образи от народната фантастика (баладите „Людмила”, 1808 г., и „Светлана”, 1808-1812 г.). Когато през 1815 г. излиза негов поетичен сборник, събрал много от силните му творби, той вече е смятан за един от най-добрите руски поети на времето си. Превежда „Одисей” на Омир, произведения на Ф. Шилер и Дж. Байрон. Пише задълбочена литературна критика. От 1826 до 1841 г. е наставник на наследника на престола, който след това управлява като император Александър ІІ. Василий Жуковский е академик (1827 г.) и почетен член на Петербургската академия на науките (1841 г.). Умира на 12/24 април 1852 г. в Баден Баден, Германия.